За бъдещето на Западния свят и наследството на Европа – неоптимистично,

За бъдещето на Западния свят и наследството на Европа – неоптимистично, в краски тъмни от огромния румънски мъдрец и есеист.

Човешкият разум е върколак. Ако се захване с някоя цивилизация, той ще я остави без сили, изцедена, бездиханна. Ще изсмуче духовното сходство на нейната кръв, ще ограби субстанцията й, както и импулса, тласкал я до тогава към огромни каузи или кавги. Увлечена в този развой на съсипия, без нищо да я отклонява от него, цивилизацията ще ни показа облика на заканите пред нас и гримасите на бъдещето ни: тя ще бъде нашата празнина. Тя – това ще сме ние. В нея ще съзрем своето изтощение и своите пороци, прекършената си воля, унищожените си инстинкти. Страхът, който ще ни вдъхва ще е боязън от самите нас! И в случай че най-после и ние, като нея, легнем изцедени, обезсилени, бездиханни, то ще бъде единствено, тъй като най-накрая ще сме осъзнали вампиризма на мозъка...

„ Ако Слънцето и Луната стартират да се съмняват, те завчас ще угаснат! “, сподели в миналото Уилям Блейк. Европа се съмнява от дълго време. И до момента в който ние се впечатляваме от нейния залез, американците и руснаците го следят умерено и с нескрита наслада.

Западът няма да съществува постоянно в днешния си тип. Без подозрение, той се готви за своя край – очакват го много неприятни изненади. Да си спомним какво се е случило сред V и Х век. Да, чака го рецесия, даже още по-тежка. Западът ще промени своя жанр, ще се появят нови страни и нации. Мнозина към този момент са склонни да се примирят с това. Те приканват Историята с вярата да се сгромолясат в нея, да изчезнат в името на бъдещето. Те мечтаят - от нужда да се надяват против себе си! – да се видят стъпкани, унизени и „ избавени “... Подобно възприятие е отвело древността до самоубийството на християнското заричане...

Къде ли ще бъдат продължени европейските завоевания, хрумвания, придобивки? В Щатите? Или в Русия? И едната, и другата към този момент са обрали плодовете на най-лошото от остаряла Европа... Може би в Южна Америка? В Южна Африка или в Австралия? Май някъде натам ще би трябвало да се огледаме за тази промяна. Да, една в действителност карикатурна промяна... Изглежда, че бъдещето на света към този момент принадлежи на предградията на глобуса...

Има ли смисъл да спорим с Бездната? Време е да се свестим и да се избавим от магията на най-лошото. Все отново не всичко е изгубено: остават... варварите. Откъде ли ще дойдат варварите? Всъщност няма значение тъкмо от кое място. Те няма да закъснеят и до момента в който приготвят – по случай нашето проваляне – своето угощение, те към този момент обмислят по какъв начин да ни изправят на крайници, по какъв начин да прекратят нашите празни приказки и умувания... Да, варварите ще ни унижат, ще ни погазят, само че те ще влеят и сила у нас, с цел да ни оказват помощ да умрем или да се възродим...

Музиката е огромното опрощение на модерния западен свят. Явление, в действителност, без аналог в никоя друга традиция.. Защото можем ли другаде да срещнем нещо равно на Монтеверди, Бах или Моцарт? С музиката Европа разкри своето същинско лице, доближи своята същинска дълбочина. Да, Европа не е основала мъдрост или метафизика, принадлежащи единствено на нея, нито даже лирика, за която да кажем, че е изцяло неповторима. Но в музиката тя е вложила цялата мощност на своята неповторима автентичност, своята изкусност и тайнственост, своята неизразима мощ... Без музиката неин би бил единствено предвидимият жанр на една цивилизация измежду останалите други. Ако Европа реши някой ден да си направи равносметка, само музиката ще бъде доказателството, че не се е пропиляла на вятъра, че в действителност е имала какво да изгуби.

Из: „ Сълзи и светци “, Емил Мишел Чоран, превод: Огнян Стамболиев
Източник: 
Снимка: Emil M. Cioran young, in Romania, bg.wikipedia.org